Васил Петров ще гостува във Велико Търново с концерт, посветен на 30-годишната му сценична дейност, съобщиха организаторите на събитието.

Певецът ще излезе на сцената на Летния театър на 12 август заедно с Врачанската филхармония с диригент Христо Павлов. Специален гост в програмата е цигуларката с многобройни награди от международни конкурси Зорница Иларионова. Тя ще партнира на Васил Петров в няколко песни и ще представи класически и филмови теми, отличени с награди "Оскар". Участие ще вземат също Йордан Тоновски (пиано), Христо Минчев (бас) и Кристиан Желев (барабани).

За да отбележи три десетилетия на сцена, Васил Петров е подготвил за почитателите си специална програма The Best of. Тя включва избрани песни от неговия репертоар, поднесени с елегантния му маниер и мащабна оркестрация с джаз нюанси, посочват организаторите.

В нея има песни от различни албуми

Музеят „Леополд“ представя изложба, озаглавена „Блясък и мизерия“, представяща изкуството на „Новата предметност“ в Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век за първи път в Австрия.

С около 150 експоната от известни международни музеи и частни колекции, около 100 картини, 40 творби на хартия, както и фотографии и архивни материали, експозицията показва това определящо за онова време течение в изобразителното изкуство в Германия.

Художественото движение „Нова предметност“ води началото си от 1925 година, когато Густав Фридрих Хартлауб организира изложба под това име, контрастираща с експресионизма, чийто индивидуалистичен модел не е в състояние да регистрира ситуацията на духовна и политическа криза или нейните реалности.

Хартлауб разграничава две течения на движението „Нова предметност“: политически ориентирано ляво движение, определяно от критиката на цивилиз

Задълбах се в темата за старите майстори, защото ако днес нямаме техните образци, ние не можем да говорим и за големите майстори на съвремието. Това каза Вежди Рашидов по време на откриването на изложбата „Западноевропейско изкуство XVII – XIX век“ в галерия Vejdi тази вечер.

Експозицията включва 16 живописни платна от личната колекция на Вежди Рашидов. По думите му произведенията са събирани от пътуванията му до Нидерландия, Белгия, Франция, Испания и Италия.

Рашидов допълни, че в този процес на приемственост ние в XXI век сме само едно стъпало от нещо, което е започнало да се изгражда.

Скулпторът разказа, че е бил много млад, току-що завършил Художествената академия, когато случайно на "Марше опюс" в Париж се е запалила страстта му към колекционерството. 

"Видях две хубави картини, които много харесах и в един момент пожелах да ги притежавам. Купих

Алея на джаза с образите на Милчо Левиев, Вили Казасян, Леа Иванова, Асен Овчаров, Румен Тосков – Рупето и д-р Емил Илиев бе открита днес в Банско.

Скулптурите, посветени на основоположниците на джаза в България, както и на д-р Емил Илиев – създател на „Банско джаз фестивал“, заемат пространството около Дома на изкуствата в централната част на града, непосредствено до площад „Никола Вапцаров“. Там всеки август в последните 27 години Банско посреща джаз музиканти от целия свят.

Откриването на Алея на джаза е част от съпътстващата програма на „Банско джаз фестивал“, чието начало бе поставено вчера.

Тази алея е мечта на създателя на джаз фестивала в Банско - д-р Емил Илиев, каза председателят на Асоциация „Фестивалите в България“ и съорганизатор на фестивала Илияна Щерева - Иванова. По една или друга причина до момента тя не беше реализирана и затова направихме в

С музикални изпълнения на цигуларя Светлин Радославов - Свет започна второто издание на инициативата "Лято Арт" в Ганушевата къща в Шумен. 

Поетесата Камелия Кондова и актьорът Любен Чаталов представиха авторския си спектакъл "Помощ! Тя ме обича!".

Около сто души пръсъстваха на откриващата вечер на фестивала, който продължава до 9 август. В публиката бяха зам.-кметовете на община Шумен Даниела Русева и Виктория Ковчазова, преподаватели, представители на културни и образователни институции, и граждани. Присъстваха лично миналогодишният участник във форума Асен Масларски и поетесата Елица Виденова.

Светлин Радославов коментира, че е бил в региона, за родова среща в Смядово и е щастлив, да се включи в "Лято Арт". Камелия Кондова и Любен Чаталов отбелязаха, че поетическият им спектакъл е импровизиран и в него не са определили кои текстове и в какъв ред ще включа

Днес се навършват 100 години от рождението на художника Йордан Георгиев Николов - Шмайзера (1924-1992). 

Той е роден е на 15 август 1924 г. в Шумен. През 1947 г. завършва живопис във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ (дн. Национална художествена академия) при проф. Илия Петров.

След дипломирането си започва да работи в областта на карикатурата и сатиричния плакат.

ПЕЧАТА КАРИКАТУРИ В ПОЧТИ ВСИЧКИ ВЕСТНИЦИ И СПИСАНИЯ

Първата си карикатура той печата през 1944 г. във вестник „Труд“. Йордан Николов работи като художник във вестник „Вечерни новини“, където през 1954 г. създава хумористичната страница „Добър вечер“. До 1967 г. работи като художник във вестник „Труд“, където заедно с Мирон Иванов създават хумористична страница. Йордан Николов

Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол.

Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата на българската природа. Тя беше открита тази вечер в артгалерия „Стойчев“, където ще остане до 5 октомври. 

Всяка тишина си има собствен звук, каза за изложбата си Стефан Качаков.

Освен с четката, той обича да твори също с перото и избра да се обърне към гостите на изложбата си с римувано слово: „Тишината предпочитам в нашия забързан век, че всеки някъде се е затичал, забравяйки че е човек…Не съм отшелник, нито пък аскет, ни враг на хубавите песни, но искам от картините ми да струи като във Шекспиров сонет, хармония и живописен ред.“

Зад тази изложба стои много труд, много търпение, коментира Стефан Качаков. „Надявам се, че и най-непро

С концерт на група Б.Т.Р. бе дадено началото на XV Международната среща на момчилградчани "Момчилград винаги в сърцето ми". Тази година тя е в дните от 22 до 27 юли.

„Международната среща е посветена на всички наши момчилградчани, които животът е накарал да напуснат родния си край, защото в това време, в този глобализиран свят съвсем естествено е човек да смени родното си място. Но друго е по-важно – да не забравя от къде е тръгнал, да не забравя корените си и да се завръща в родния си край“, каза пред присъстващите кметът Илкур Кязим.

Програмата на земляческата среща включва разнородни прояви – от спортни събития, през занимания за най-малките до културни прояви и музикални развлечения. В утрешния ден Тото и Лъчо от СкандаУ ще изнесат концерт в градския парк "Нури Адалъ". Семейният фестивал „Лятно театро 2024“ гостува на децата на Момчилград на 25 юли. 

З

Мирослава Мерекьова, Марин Мерекьов и Александра Мерекьова подреждат изложбата „ТриМа“ в галерия Vivacom Art Hall в София.

Експозицията ще бъде открита на 17 септември и ще продължи до 28 септември, съобщават организаторите.

От екипа отбелязват, че творците Мирослава Мерекьова, Марин Мерекьов и Александра Мерекьова са наследници на Никола Вълчев – известен български художник, майстор на битовия пейзаж. „Картините си показват заедно – като почит и признателност към предците си, развили таланта им, научили ги да се оглеждат и за невидимото“, казват те.

По думите им темите и стиловете върху платната, емоциите и състоянията, които пресъздават, са много различни, но и обединени от сюжети от детството на художниците – Алжир и слънцето, Ахтопол и рибата, манастири, цветя и птици, гръцки и хърватски острови, мечти и късчета фан

Това, което се вижда тук, е изключително и показва на какво сме наследници, каза служебният министър на културата Найден Тодоров в античния град Хераклея Синтика край Петрич. Той посети археологическия обект и видя мраморната статуя, която археолозите откриха там преди дни. 

Днес живеем във време, в което сме се захванали с някакви битовизми, с дребнотемия и забравяме кои сме и на каква територия живеем, каза министърът. Той посочи, че това, което може да се види на Херкалея Синтика, показва, че всъщност имаме огромна база за самочувствие. Имаме огромна база да бъдем горди и да вървим напред с гордо вдигнати глави. За тази цел, разбира се, първо трябва да се даде възможност на археолозите да свършат своята работа, защото в моментът, в които подобни обекти бъдат показани на света, България ще бъде под общия прожектор на всички и това е моментът, в които ние ще може да бъде